ГЛАВА ВТОРА

от новия български роман

Къде са хлебарките , бе?

И според мен затова съществуваше клуба по шах. В тоя клуб основно се пиеше бира след работа, а от време на време и шах се играеше. Един ден, аз да кажа, щото като дете живеех основно при баба ми, тя почина, бог да я прости, много ми липсва, но един ден баща ми ме взе и ме заведе в клуба по шах. Това си го спомням много добре, явно беше ден да се играе шах, и взе че успя да победи председателя на шахматния клуб, което ме изпълни с гордост и аз започнах гръмогласно да викам от радост. След като си тръгнахме от шахматния клуб, докато председателят гледаше лошо, баща ми се заговори с друг от шахматистите, и той от БАН – този Токарев дето го споменах по горе. Заедно тръгнахме да се разхождаме през блоковете из тази прекрасна паркова среда, даже си мисля, че ги обиколихме по няколко пъти. Сигурно да се удължи пътя до вкъщи и мърморещите домашни половинки. През това време Токарев разказваше увлекателно. „Знаеш ли“ вика той „Какво е разлом: разломът е концентрация на енергия и ако живееш над разлом статистиката показва, че можеш да се разболееш и да умреш много бързо“. И аз се изплаших и веднага го питам: „Ама чичко Токарев, как да ги открием тези разломи, как да знам, че под нас няма?“ А пък баща ми ходи замислен и ми се струва, че изобщо не ни слуша и не го интересува това, защото има по-важни неща за решаване и сигурно така си и беше, а чичко Токарев тогава ми отговаря: „Обикновено с разклонена пръчка или махало се открива, на мен, в БАН“ вика „На мен в БАН не ми вярват, ама аз си ходя с махалото и го откривам, знаеш ли тази кооперация?“ и ми сочи блок 6, дето си хортуваме със стройното русо гадже сега сред парковата среда „Ето те тука в блок 6, вход А има разлом, и този разлом – ама на никого да не казваш е под апартаментите от дясната страна, там в рамките на две години от втори до четвърти етаж има починали на всеки етаж, аз зная, защото чичо ми Пърличев живее там.“