от новия български роман
Къде са хлебарките , бе?
Апартамент №4: Асен
Есен 2017
откъс
Дядо си задърпа мустаците и си наля още вино. Пиеше го на големи глътки от водна чаша.
-„ У крайо на четрийсетте години одехме много по планините. Яз и другарите. Баба ти ич не сакаше.“ рече дядо. Баба го погледна косо през куките, не каза нищо и продължи да плете.
-„ Бееме си направили туристически клуб. След войната одехме не само из Рила, а и у Пирин и Стара Планина. На есен през четрийсет и девета година бехме тръгнали от селото до Рилскио манастир през х. Скакавица и заслоно на Иван Вазов. Пръвата седмица на ноември беше много убаво време, топло и тихо. Тръгнахме късно, без да се зориме стигнахме до хижа Скакавица. Бехме четрима. Помним все едно беше вчера. С Ванката, Гоше Петров и Трайчо. Гоше Петров беше най-старио планинар, он ни водеше, ако, че всички бехме одили до Рилскио. След като апнахме отнекъде се яви един човек с дълга бела коса. Другарите беха навън да изпушат по един папирос. Бехме сами у хижата, я други не видех. По ония времена след войната ората одеха по планината я за дръва, я да фанат некоя пъстърва по езерата или да ударат некоя сръна. Те тоя с белата коса се приказа като Петър Узунов. Хижаро Славе го немаше, имал бил работа у градо, Петър думаше, че му помагал, докато го немало. И он ми вика: – „В планината съм, защото предсказвам бъдещето.“ така зафана он разговорo.