ГЛАВА ПЕТА

от новия български роман

Къде са хлебарките , бе?

Живеехме на улица, почти до центъра с едно такова измислено име – „Изтравниче“. Хубавото беше, че пред кооперацията имаше двор. В задния двор възрастните паркираха колите, ама ставаше да ритаме. С Иво от Апартамент №5 ритахме мачлета там. Той е с година по-голям от мен и има малък брат – Пепи. Иво все го гони: „Ей, фъстък, чупката“ и му бие чембери и задвратници, но Пепи не спира да се влачи след нас. В предния двор расте голям орех. Когато бяхме по-малки с Иво го брулехме есенно време и събирахме орехите, ама един ден ни подгони баба Петя от Апартамент №3 на първия етаж. Иво й викаше „Бабатрон“. Крещя ни известно време от прозореца да не вдигаме шум, след това Бабатрона взе че излезе и ни подгони. Стиснала беше кухненски нож в изкривените си пръсти и ни гонеше съвсем сериозно. Ние се изплашихме и побягнахме през глава, макар, че Иво дори и тичайки запъхтяно ми говореше: „Шибаният Бабатрон!“. Добре, че беше съседа от петия етаж. Чичо Кирил, един такъв много едър с черни дрехи и златен ланец. Точно излизаше, бабата прелетя покрай него, а той само протегна ръка и тя се блъсна. Блъсна се в ръката и направо отскочи назад. Той се пресегна, с другата ръка й взе ножа, каза й нещо, бабата се обърна и се затича обратно към входа. Чичо Кирил хвърли ножа в кофата за боклук на улицата и ни вика:

-„Аре чупка да играете бе келеши, к‘во ме гледате. И дума да не съм чул от вас за това“.

Разбира се, на никого не казахме за това. През партерния етаж винаги притичваме, едно заради Бабатрона, а и винаги има хлебарки, едни такива големи, кафяви и летящи, направо се чува как бръмчат в мазето. Там дори такъв нацепен като чичко Кирил няма да влезе, чух го веднъж как рита вратата на мазето, докато говореше по телефона. Той много високо говореше, викаше „Гришо, мутанти, брат!“ и сипеше шут след шут по вратата.