от новия български роман
Къде са хлебарките , бе?
Апартамент №13: Георги
Лято 2024
откъс
Така с обичайната обмяна на любезности и разчупване на леда премина следващия половин час. Тогава Ирина, по фамилия г-жа Златарева директно ми каза:
– „Мъжът ми го няма вече, искам да продам къщата.“
-„Разбирам.“, кимнах аз, „Много съжалявам. Ще Ви съдействам с цялата натрупана експертиза на лидерите на пазара – агенция „ИмоСтар“, същевременно почуквайки се тържествено по ревера на сакото. Всъщност нищо не разбирах още. Но пък бях мотивиран да разбера и да затворя сделката.
– „Георги, Вие вярвате ли в шанса?“ попита ме Ирина.
-„Никога не изключвам късмета от уравнението.“ бях напълно искрен. Бях на тази среща заради шанса. И фризьорката.
– „Знаете ли…“ тя се поколеба, но продължи. “Чувал ли сте за черния лебед?“
„Черният лебед“ който аз знаех – това беше една квартална кръчма зад езерото в кв. Дружба 1, от която нямах ама хич добри спомени. Г-жа Златарева обаче изобщо не ми приличаше на редовните й посетители та кимнах многозначително и с разбиране:
-„Ъхъ.“
-„ Аз се сблъсках челно с черен лебед.“ – „Разбирам.“ продължавах нищо да не разбирам, но комисионата от тази продажба щеше да е монументална и изпитвах силното желание да продължа да се уча.