ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

от новия български роман

Къде са хлебарките , бе?

Петър изключи радиото и пропътува остатъка от пътя до вкъщи в тишина. Спря пред кооперацията в която живееше – улица „Изтравниче“ № 13. Входът за паркинга беше блокиран от обърната кофа за боклук. Преди време живущите бяха заменили откраднатата автоматична бариера със стоманена двойна врата. Целият преден двор беше ограден с висока стоманена ограда пред живия плет. Кофата за боклук се опираше като уморен и мръсен бездомник на стоманената врата. Краищата на вратата бяха започнали да ръждясват. Вятърът разнасяше найлоновите опаковки от кофата и ги смесваше с пожълтелите листа от дивите орехи, които растяха буйно върху детската площадка на детската градина срещу кооперацията. От поне две години детската градина беше затворена и Петър не бе виждал дете да играе на площадката. Дворът на детската градина бавно и сигурно се предаваше пред силата на природата и се превръщаше в тъмна джунгла. Три гарвана наблюдаваха играта на вятъра от клоните на дърветата, четвърти се опитваше да измъкне нещо от кофата за боклук. Петър изключи двигателя и се огледа. Отвори жабката и извади пистолета си. Огледа се отново, излезе от колата, заключи я и тръгна към кофата. Вятърът продължаваше да си играе с листата и боклуците в краката му, а зад него обрасналата детска площадка шумолеше в намаляващата светлина на отиващия си ден. Гарванът изскочи с парче зеленясало месо от кофата и рязко излетя. Петър отстъпи и инстинктивно вдигна пистолета пред себе си. После поклати глава, изправи кофата и започна да я избутва за да освободи вратата. Над главата му зееха празните очи на счупените охранителни камери. Вратата беше освободена, но кофата отново се обърна на улицата. Петър понечи да я изправи отново, но почувствал ръка на рамото си рязко подскочи и се обърна.