от новия български роман
Къде са хлебарките , бе?
Апартамент №12: Кирил
Есен 2028
откъс
Трезорът е на една пряка от старото ми жилище на ул. „Изтравниче“ №13. Минавам покрай кооперацията. „Заеби“. Горните етажи пушат, стиропора тлее, смрад, металната врата към паркоместата зее отворена. Спирам бенца пред нея и слизам. Чувам кучешки лай и крясъци от двора. Влизам през отворената врата и виждам Петкова да крещи, дърпайки лаещото куче на каишка, а двама младежи невъзмутимо се опитват да изнесат огромен телевизор през счупения прозорец на „Агенция за недвижими имоти – ИмоСтар“. Единият го крепи отдолу, другият е провиснал през прозореца и го държи.
-„Дърто, разкарай тоя пес, че го утрепем заедно с теб!“ крещи младежът под прозореца обратно по Петкова, опитвайки се да пази равновесие с телевизора.
-„Къв‘ си ти бе, чичак?“ вижда ме тоя, дето е хванал телевизора отгоре. Приближавам се към тях. Хващам младежа за врата, той продължава да стиска идиотския телевизор и не може да вземе решение как да продължи. Ще му помогна.