ГЛАВА ДЕСЕТА

от новия български роман

Къде са хлебарките , бе?

Офисът на агенцията е на партера. Бате Жоро купил едно време Апартамент №1 и Апартамент №2 и ги обединил в просторен офис. Неговото жилище е на пети етаж - Апартамент № 13. Бате Жоро все се шегува и ми каза, че не е суеверен заради номера, щото №13 на улица „Изтравниче“ неутрализирал № 13 на апартамента. Апартаментът е голям, има и стая за гости, която ползвам докато си стъпя на краката и отида под наем. Отворих вратата и направих място за доктора, той погледна учудено пулсиращото осветление, но не каза нищо и се насочихме към асансьора. И аз бях забелязал сутринта, като излизах, че нещо става с осветлението, но не у обърнах внимание. „А помниш ли у нашия блок в Перник съседът Боби на последния етаж какво правеше? Обличаше скафандър един голям такъв, за да си рови по кошера с пчелите на терасата. Даже беше облепил входа с обяви да продава мед. Беше го написал едно завъртяно такова – висококачествен мед букет. Моят приятел Иво от спортното живееше по нагоре, в един панелен блок с ливада отпред. И какво мислиш – дедото на партера си гледал цяла козичка, живеела на балкона. Пускал я да пасе по поляната отпред. Мислех, че ме бъзика, ама като бях у тях я видях с очите си. Седи на балкона и блее жално. Тук някакви тузари се чудят по цял ден що да правят и бъзикат осветлението и домофона. Голем праз. А сложили и табелка на вратата на мазето: „Опасност! Не влизай! Хлебарки!“ И картинка на череп с кости. От няколко хлебарки ги е страх, представяш ли си. Татко хубаво щеше да се посмее, ако беше още при нас. Я ела у Перник, отгоре ти жужат пчели, отвън козичка ти блее, в мазето ври киселото зеле, добре, че напоследък поне вода има.“